Пътуванията до Кападокия очароват всеки пътник и една от причините затова е подземният град Деринкую. Деринкую е точно такова място – интересно, мистично и завладяващо!
Подземният град Деринкую е най-дълбокият подземен град в Кападокия, който се намира на 60 метра под земята. Огромния древен град край Деринкую, Турция е дълбок колкото 18-етажна сграда, в който са живеели близо 20 000 души. Тунелите и преходите между тях са били перфектно вентилирани, а на най-долното ниво е изградена водопроводна система – факти, които изумяват съвременните ни учени.
Този подземен град има проходи, тунели, стъпаловидни ями и коридори, които свързват семейните стаи и общите помещения, които са добре планирани с кладенци, комини за циркулация на въздуха, ниши за маслени лампи, складове, резервоари за вода и конюшни, където хората и техните добитък могат да останете защитени в продължение на месеци от вражески атаки.
Интересен факт е, че градът е бил открит съвсем случайно от местен жител през 1963 г. Той разбил стената на мазето си и е забелязал стая с коридор, водещ към подземен лабиринт.
Предполага се, че работата по него е започнала още през 8-7 в. пр. н.е. Въпреки че скалите (образувани от наноси от вулканична пепел) са сравнително меки, фригийците, които започват изграждането му, не стигат особено далече. Ръкопис от около 370 г. пр. не. е., който вероятно описва града, споменава, че подземните обитания са били достатъчно големи, че да поберат семейство, домашни животни и храна.
Градът достига своя пик през византийския период (от около 395 до 1453 г. сл. н.е.), когато е превърнат в лабиринт от тунели и стаи и гигантски помещения, които покриват общо 445 кв. км площ. Мрежата от тунели и проходи съдържа скрити входове, вентилационни шахти, кладенци и водни канали.
Можете да откриете всичко, което е необходимо за живот: вентилационни шахти, жилищни квартири, обори, кухни с печки, трапезарии, училища, магазини, църкви и гробища.
Две неща за подземния комплекс са сигурни. Първо, основната цел на монументалното усилие трябва да е била да се скрие от вражески армии – следователно, например, търкалящите се камъни, използвани за затваряне на града отвътре. Второ, последните допълнения и промени в комплекса, които носят отчетливо християнски отпечатък, датират от 6-ти до 10-ти век сл. Хр.
Най-вероятно последните жители на града са били ранни християни. Те обаче не са били хората, които са го построили. Тук са живели хора от различни култури. След време са били заменени от други групи хора. Този демографски процес е продължил до 8. век сл. Хр. След това градът е бил забравен в продължение на близо 1000 години.
Всички са изумени от строителните умения на създателите на Деринкую – проходите са прокопани във вулканична скала. И до днес те не са “помръднали” – не се откриват никакви разрушения!
Какви са последните разкрития за това чудновато място? – В него, освен жилища, е имало храм, училище, складове за храни и за оръжия. Учените са категорични, че Деринкую е било обитавано от поне 20 000 човека и животни, едновременно.
Друга теория казва, че подземният град е служил като умерено убежище за екстремните сезони в региона. Кападокийските зими могат да станат много студени, а лятото изключително горещо. Под земята температурата на околната среда е постоянна и умерена.
И най-любопитното от всичко е това, че досега учените са успели да проучат едва 8 от 18-те етажа на подземния град, а вече разполагат с толкова уникални разкрития, че отсега са категорични, че става въпрос за “портал към други измерения”.
